В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва:
− Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученика, 1 учителка, 1 инспектор, 52 обувки, 1 черна дъска, 28 бели и 11 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една гъба. Въпросът е на колко години съм аз?
Гробна тишина. Ръка вдига Иван.
− Кажи момче!
− На 40! – смело отговаря Иванчо.
− От къде позна бе младеж?
− Еми в къщи имам брат на 20 и мама казва, че е полуидиот…
За домашна работа Иванчо трябвало да напише история с поука. На другия ден учителят го изправил пред класа да я прочете.
– Чичо Пешо е военен пилот. Веднъж трябвало да катапултира и в себе си имал само бутилка ракия, пистолет и нож. Той изпил бутилката, докато падал, за да не се счупи. Обаче се приземил обкръжен от 30 вражески войници. 15 застрелял с пистолета, докато му свършили патроните, 10 души отстранил с ножа, докато се счупил и последните 5 с голи ръце.
– И каква е поуката, Иванчо?
– Стойте далеч от чичо Пешо, когато е пиян…
В междучасието, деца спорят кое е най-бързото нещо?
Драганчо:
– Най-бързото нещо е думата, отвориш си устата, излезе и край.
Петканчо:
– Най-бързото нещо е светлината, щракнеш ключа и тя идва.
Тогава се обадил Иванчо:
– Аз вчера бях с разстроен стомах… Ни дума можах да кажа, нито лампа можах да цъкна.
На Иванчо му купили нов мотор. Решил да се похвали на Марийка и ѝ предложил да я повози. Излезли извън селото по черните пътища и не щеш ли завалял дъжд. Скрили се в една плевня да изчакат дъжда да спре.
− Мале Иванчоо − рекла Марийка − сега както сме сами в тази плевняааа…
− Не се притеснявай ма, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас!
− А бе, както сме сами в тази плевня, на това меко сенце…
− Ама не се притеснявай, Марийке! Спира дъжда, качвам те на моторчето и те карам у вас.
− А бе, ако легнем на това меко сенце − знаеш ли какво ще стане?
− Марийке, казах ти не се притеснявай. Спира дъжда и те карам у вас.
Спрял дъжда, качили се на моторчето и потеглили към селото. Като наближили Иванчо спрял и казал:
− Марийке, да вземеш да слезеш, че като ни видят заедно след този дъжд да се прибираме, кой знае какво ще си помислят…
− Какво да си помислят Иванчо? Две п*тки на един мотор, какво има да му мислят!
Първи април. Иванчо тича при майка си и казва:
− Мамо! Мамо! Влезнал е някакъв непознат човек при твоята приятелка дето ни е на гости и я чука!
− Леле! Какво! Ужас!
− Ха, ха, Честит първи април мамо! Шегувам се! Не е непознат − татко е!
Иванчо убеди всички жени в селото, че антителата се предават по полов път и ги ваксинира. На някои вече им постави и втора ваксина.
В час децата разказват за професиите на родителите си:
Петърчо:
− Моят баща работи като катаджия, ние имаме много пари и живеем в охолство.
Марийка:
− Моята майка е проститутка. И ние имаме много пари и живеем в охолство.
Иванчо:
− Моят баща е тираджия и ако не бяха катаджиите и проститутките, ние също щяхме да имаме много пари и да живеем в охолство.
Иванчо на урок по физика. Питат го:
− Дай пример за нещо с променливо съпротивление?
− Светла от 8−Б клас.
− Как така?
− Ами понякога ми пуска, а понякога се съпротивява.
− Иванчо, защо вчера не беше на училище?
− Водих кравата на бик.
− Е не можа ли баща ти?
− Можеше, но по−добре е на бик.
Учителката казва на учениците да измислят по едно изречение в рима. Марийка първа вдига ръка:
− Скочих в реката и си намокрих краката.
− Браво, Марийке! − приветства я учителката. Някой друг?
Иванчо вдига ръка. Учителката със свито сърце го вдига…
− Скочих в кацата със саламура и си намокрих…
Учителката позеленява.
−…краката! − довършва Иванчо.
Учителката въздъхва облекчено, че е спестил срашната простотия и недоумяващо пита:
− Няма рима?!
− Ами няма, госпожо, малко беше саламурата…
