Разговарят трима приятели кой как се справя с мърморенето на жена си.
− Аз моята миналата година я заведох в Париж,а тази година ще я заведа в Лондон − казал първият.
− А аз миналата година моята я заведох в Ню Йорк,а тази година ще я заведа в Лас Вегас − казал вторият.
− Аз миналата година моята я закарах на село − казал третият.
− А тази година? − попитали другите двама.
− Тази година… тази година ще отида да я взема.
− Генко, дадох ти новите дънки на съседа.
− И по какъв повод?
− Нали не ти харесват?
− Ами тогава да дадем и майка ти на съседите…
И защо искаш да се развеждаш с него? Пие ли?
– Не.
– Изневерява ти?
– Не.
– Не работи?
– Работи.
– Може би не те устройва в леглото?
– Устройва ме.
– Тогава какъв е проблема?
– Ми, няма за какво да се заям! Направо ме вбесява!
– Мило, едно пиленце ми каза, че не можеш да готвиш.
– Да бе, и кое е това пиленце?
– Ей това, суровото в супата.
Зет към тъщата:
− Мамо, можеш ли да играеш шах?
− Ох, аз ако можех, нямаше да дам царица за кон!
– Понякога случва ли се да сте на различни мнения с жена ти?
– Да и то много често!
– И тя как реагира?
– Никак, тя даже и не подозира…
− Ox, Пенооо, ох сестрооо… Господ да го убий, моя Гочо!
− Що бе Гице!? Да не тъй зарязал?
− Не ма! По−лошо!
− Чи как!?
− Прибра са снощи, пиян на мотика….Аз, разбира се го чаках на вратата с метлата… Оная с дългата дръжка….
− И той к’во?
− К’во!? Падна на колене, разрева се и занарежда…Гицеее, миличка−вика− няма повече! Не отлитай от мен, Гицее!”
Габровец лежи на смъртен одър:
− Жено, тук ли си?
− Тук съм…
− Сине, тук ли си?
− Тук съм…
− Дъще, тук ли си?
− Тук съм…
− Е, тогава що свети лампата в коридора?
Той се прибра вкъщи в толкова лошо настроение, че жена му, като не беше сигурна какво ще поиска първо, легна гола в мусаката.
− Скъпа, искам да ти призная нещо. Преди сватбата често ходех по проститутки.
− Абе, знаех си аз, че си Ми познат отнякъде…
