Вятърът бе стихнал и той я наблюдаваше с повишен интерес. Радостна възбуда го изпълваше чак до връхчетата на пръстите. По едно време тя се наклони леко и грациозно на една страна и на него му се стори, сякаш го предизвикваше да я дръпне към себе си. Едно движение напред-назад, после …
В междучасието, деца спорят кое е най-бързото нещо? Драганчо: – Най-бързото нещо е думата, отвориш си устата, излезе и край. Петканчо: – Най-бързото нещо е светлината, щракнеш ключа и тя идва. Тогава се обадил Иванчо: – Аз вчера бях с разстроен стомах… Ни дума можах да кажа, нито лампа можах да цъкна.